Музикалните историци приписват флейтата на най-старите духови инструменти, създадени от човека. Появата на напречната модификация се свързва с упадъка на античността. Този дизайн е използван за първи път през 9 век пр.н.е. В миналото най-често дървото се е използвало за направата на флейти. Тази традиция се е запазила и до днес.
Оркестровите флейти са разделени на няколко основни типа: големи, малки, басови, алт. Други разновидности на инструмента, като окто- и хипербас флейта или големия ми-бемол, рядко се използват в рамките на отделни музикални направления.
Голяма флейта или сопрано флейта
Инструментът принадлежи към категорията на концертните флейти от регистъра на сопраното и е постоянна част от оркестъра. Музикантът трябва да владее перфектно голямата флейта, тъй като тя винаги е търсена. По-късно изучава другите разновидности на инструмента и го използва при необходимост.
Малка пиколо флейта
Може би някой ще сметне пиколото за малък аналог на голямата флейта, освен това и двете имат една и съща настройка. Всъщност има няколко съществени разлики между тези инструменти. Това е не само размерът на пиколо флейтата – миниатюрен представител на семейството. Инструментите се различават по височина (за голяма флейта е с октава по-ниска) и по тембър, при пиколо е по-остър.
Начинаещ музикант може да се сблъска с определени трудности. При свирене на малка флейта е необходимо принудително издухване на въздух. Вентилите на скъсената кутия са по-стегнати от обикновено.
Алтова флейта
Този вид флейта се характеризира със особен плътен тембър. Често се включва в постоянния състав на духови ансамбли. От края на 20-ти век той се използва активно за изпълнение на солови партии в съпровод на оркестър. Различава се от сопрановата флейта по ширината и дължината на тялото, както и по по-нисък звук (главно системата „G“). Горният регистър е малко остър, пронизващ, средният регистър е приятен за ухото и пълнозвучащ, с гъвкави, красиви нюанси.
Бас флейта
Инструментът придоби популярност сред напреднали музиканти, които свирят като част от квартети и квинтети на флейта. Постигането на чист звук на бас флейтата изисква високо ниво на умения от музикантите. Тази характеристика е свързана със значителния размер на инструмента. Поради тази причина рядко се среща в оркестрите.
Същото важи и за субконтрабас и контрабас флейти с по-нисък тембър. Тези видове духови инструменти се използват само в ансамбли на флейта.