Като всеки друг крепежен елемент, шпилките са проектирани да издържат на определено натоварване. Носещата им способност зависи от техния размер, вида на материала и естеството на приложеното натоварване. В повечето случаи шпилките са проектирани да „държат“ товар, действащ или в равнина, успоредна на оста им, или перпендикулярна на нея.

В първия случай носещата способност на крепежния елемент се определя изцяло от дълбочината на завинтване на шпилката – нейната резбова част работи при условия на разпределено натоварване на опън. Видът на резбата (по-точно стъпката й е голяма или малка) също ще повлияе на носещата способност на шпилката, но в сравнение с дълбочината на завинтване този ефект не е толкова съществен.

Във втория случай (когато натоварването е насочено перпендикулярно на оста на шпилката), носещата способност се определя изцяло от съпротивлението на материала, работещ при огъване и срязване.

Решаващият фактор за увеличаване на товароносимостта в този случай ще бъде видът на материала на пръта (твърдата стомана е за предпочитане пред мекия месинг или алуминий) и неговият диаметър. Дължината на резбовата част и видът на самата резба не са основни (въпреки че трябва да осигурят здраво закрепване на шпилката на мястото на „вграждане“ в детайла или при затягане на гайките).

В допълнение към тези фактори при избора на материал за шипове трябва да се вземат предвид условията на околната среда. При агресивно излагане, най-добре би било да се заложи на качествени шпилки, изработени от неръждаема или поцинкована стомана. Въпреки това, не бива да забравяме, че контактът на различни метали (например стомана и алуминий) отново ще доведе до появата на електрохимична корозия, която бързо разрушава мекия метал и рязко намалява носещата способност на съединението.

В някои случаи взаимното закрепване на частите и другите крепежни елементи трябва да осигури висока якост и херметичност на конструкцията. При наличие на вътрешни сили (например налягането на работния флуид), шпилките на дори плътно затегнати части могат да започнат да „играят“.

Това се случва, защото металът притежава известна гъвкавост. За да се осигури точно това съответствие, което е характерно за натоварванията в зоната на еластична деформация на материала, шпилките се затягат с определен момент на няколко етапа. Това гарантира максимална надеждност на връзката.

И накрая, трябва да добавим, че шпилките за разлика от други крепежни елементи са предназначени за еднократна употреба – отвинтените такива вече не могат да се използват повторно.