Резюме: Ново проучване на АПАЗ показва нарастване на броя пациенти с диабет тип 2 до близо 493 000 и откроява проблеми с достъпа до тест-ленти, ограничения при получаване на съвременни терапии, административни бариери и нарастващи лични разходи, които усложняват лечението и повишават риска от усложнения и хоспитализации.
Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) проведе качествено изследване сред 30 пациенти и 20 ендокринолози от различни региони. Отбелязва се, че за последните две години броят на хората с диабет тип 2 е нараснал с около 13% и вече възлиза на близо 493 000 души.
Участниците в проучването описват затруднен достъп до средства за самоконтрол и усложнени административни процедури. Един от посочените проблеми е начинът, по който се определя правото на съвременни терапии: при подобряване на показателите на гликирания хемоглобин пациентът понякога губи възможност за медикамент с ниско доплащане, което може да доведе до увеличение на месечните му разходи с около 86 лева.
Данните на НЗОК сочат спад в броя на пълнолетните пациенти, които получават тест-ленти – от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., или приблизително 27% намаление, въпреки ръста на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2. Понастоящем възрастните получават по 150 тест-ленти за тримесечие, което според АПАЗ не стига за адекватен контрол.
Достъпът до системи за непрекъснато проследяване на кръвната захар е обвързан със стойности на гликирания хемоглобин и вида терапия, което оставя част от добре контролираните пациенти извън обхвата на тези технологии, въпреки че те биха подпомогнали поддържането на постигнатите резултати.
Финансовото натоварване за хората с диабет остава значимо: някои съвременни лекарства надхвърлят 100 лева месечно, а основните лабораторни и диагностични изследвания често не се покриват от НЗОК. Допълнително, препоръчителният хранителен режим може да струва между 300 и 400 лева на месец. Лекарите посочват, че финансовите затруднения често карат пациентите да правят компромиси с терапията, което води до повече усложнения и хоспитализации – за диабет тип 2 годишно се регистрират над 35 800 болнични приема.
Достъпът до специализирана помощ зависи силно от мястото на живеене: комисии за одобрение на сензори и инсулинови помпи са концентрирани предимно в София и Варна, което принуждава хора от други райони да пътуват стотици километри, за да получат полагащото им се лечение.
Особено затруднени остават млади хора с диабет тип 1: след навършване на 18 години част от подкрепата, която са получавали като деца, намалява или отпада, в момент когато те трябва да поемат грижата за заболяването самостоятелно.
Ендокринолозите съобщават за значително административно натоварване – чести проверки, ограничения при назначаването на изследвания и решения, вземани без участие на лечителя, което затруднява избора на подходяща терапия и редуцира времето за пряка работа с пациентите.
На база на това проучване АПАЗ предлага конкретни промени: удължаване на срока на рецептите и протоколите за стабилни пациенти на шест или 12 месеца; увеличаване на броя безплатни тест-ленти до около 300 за тримесечие; отпадане на задължителната хоспитализация при промяна на инсулиновата терапия, когато тя не е медицински наложителна; премахване на фиксираните прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до нови терапии и системи за непрекъснат мониторинг; децентрализиране на одобренията с по-голяма роля за лекуващия ендокринолог; и включване на консултации с диетолог и психолог в пакета услуги на НЗОК.
Според АПАЗ такива промени биха подобрили контрола върху заболяването, биха намалили риска от усложнения и хоспитализации и в дългосрочен план биха довели до по-ефективно използване на средствата в здравната система.
Тези заключения и предложения са представени от АПАЗ въз основа на мненията на пациенти и лекари, описани в провежданото проучване.