След като Ковид кризата отшумя, войната в Украйна започна да дирижира икономическите събития в Европа. Неминуемо, тя повлия на цените на десетки ресурси и дори на някои валути. Домакинствата и бизнеса се изправиха пред нова действителност, включваща по-висока инфлация и свит пазар. Специалистите във финансовите среди знаят, че това може да се отрази по два начина. Първият е да се кандидатства и да се теглят повече кредити, включително и бързи кредити, като тези от Minizaem, а вторият – да се пестят по-големи суми и да се вадят от обръщение. Нека да видим кое от двете се случва в момента и какво показват данните.
От гледна точка на домакинствата
Инфлацията засяга цените на хранителните стоки и стоките за бита. Естествено, домакинствата са най-уязвими и най-силно усещат, когато цените се повишат. Според специалистите, на годишна база, инфлацията в страната минава 10%, което няма как да не намали бюджета, с който разполагат семействата. Една част от тях, които разполагат с някакви спестявания, използваха тези пари, за да покрият разликата. Други обаче, по-голямата част, не разполагат със заделени пари и кандидатстваха за кредити.
При домакинствата тези две тенденции се наблюдават последните два месеца – разваляне на спестовните депозити и кандидатстване за кредити, включително и бързи кредити. Няма как хората без спестявания, да не са по-голямата група, предвид това, че последните две години обстановката беше изключително нестабилна и много хора си загубиха работата, а на други доходите им се свиха значително. За 2 години, повечето спестявания бяха използвани, така че в сегашната ситуация, никак не е изненадващо, че хората насочват вниманието си към финансирането със заеми.
От гледна точка на бизнеса
Според данните, бизнесът е започнал да отделя пари настрани. Това е естествен механизъм при задаващи се финансови кризи, който видяхме съвсем скоро да се прояви, когато започна пандемията. Сега се повтаря за втори път и отново бизнесът започна пести. От началото на войната в Украйна, българските фирми са заделили около 40 млрд. лв., което никак не е маловажно като тенденция. Трупането на резерви дава сигурност срещу сътресения като недостиг на суровини, промяна на доставчици, загуба на пазари и тн. Например, с увеличаването на цената на електроенергията, ако дадено предприятие преди е работило на границата на оцеляването, то новите цени на тока ще го фалират. Ако обаче то е имало някаква печалба и навреме са заделили средства настрани, то новите цени на електроенергията няма да причинят никакво затруднение.
Пестим или кандидатстваме за кредити?
Отговорът е „и двете“. Когато става въпрос за домакинствата, те със сигурност повече теглят заеми, защото изпитват недостиг на средства. Когато обаче говорим за бизнеса в страната, оцелял след края на пандемията, той заделя пари в резерва. Само така може да се подсигури срещу по-високи цени на природния газ, електричеството или друга подобна изненада.
Какво ни очаква в обозримото бъдеще?
Най-вероятно пазарът ще започне да се стабилизира и адаптира към новите доставчици на суровини. Държавата съвсем скоро ще подкрепи браншовете в бизнеса, които изпитват трудности да оцелеят. Вероятно подкрепата ще е под формата на кредити с добри условия и отсрочки за връщане.
Високите цени на електроенергията и на природния газ няма да се задържат такива дълго, което ще даде известно облекчение и на домакинствата и на бизнеса. Отделно от това се счита, че лятото е малко по-застоял бизнес сезон, а до септември вече икономическата обстановка ще е стабилизирана. Инфлацията естествено няма да изчезне, но минималната заплата ще навакса разликата в цените и домакинствата ще се справят по-добре с разходите си. Очаква се и лихвите по депозитите и кредитите да се увеличат, защото Европейската Централна Банка е обявила едногодишен план за тяхното постепенно покачване. Всичко това до края на годината ще подпомогне оздравяването на икономиката и финансовата ситуация.